Job 15

Втора реч на Елифаз. Йов е обвинен в заблуда и себелюбие; предупреждение за края на нечестивия

1 В отговор Елифаз Теманец каза: 2„Мъдрият ще отговаря ли с вятърничаво знание и ще пълни ли корема си с горещия източен вятър? 3Ще се препира ли с безполезни думи и с речи, от които няма полза? 4При това ти и страха пред Бога рушиш и унизяваш молитвата пред присъствието на Бога. 5Защото твоята уста разкрива твоята вина и ти си избрал езика на лукавите. 6Тебе те обвинява устата ти, а не аз, и собствените ти устни свидетелстват против тебе.

7 Нима ти си се родил пръв сред хората, нима си създаден преди хълмовете? 8Нима си слушал тайния съвет Божий и си придобил мъдрост? 9Какво знаеш ти, което ние да не знаем? Какво разбираш ти, което и ние да не проумяваме? 10Сред нас има и беловлас, и старец, който по дни е надживял баща ти. 11Не ти ли стигат утешителните и благите слова на Бога, отправени към тебе? 12Какво така подбужда сърцето ти и защо очите ти са заблестели? 13Защо обръщаш против Бога своя дух и с устата си бълваш такива речи? 14 ^a Какво е човек, че да е чист, и роденият от жена, че да е праведен? 15Ето Бог не се доверява дори и на Своите святи ангели, в очите Му и небесата не са чисти. 16Колко повече е нечист, отвратителен и безпътен човек, който пие беззаконието като вода.

17 Аз ще те поуча, послушай ме. Това аз съм видял и ще ти разкажа 18 ^b това, което мъдрите са възвестили, понеже техните бащи не са го укрили от тях. 19Само на тях е била дадена земята и между тях чужденец още не е ходил. 20Всичките си дни нечестив човекът прекарва в терзания и броят на годините е пресметнат за насилник. 21 ^c Ужасяващи звуци кънтят в ушите му, в мирни дни върху му налита опустошител. 22Той не се надява да се спаси от тъмнината, предназначен е вече за меч. 23За късче хляб той се скита навред; знае само, че е обречен, денят на тъмата е вече съвсем близо. 24Плаши го нужда и притеснение го обладава като цар, приготвен за нападение. 25Защото е вдигнал ръка против Бога и се е надигал против Всемогъщия, 26устремявал се е против Него с вирната глава под здравата опора на своите щитове. 27Така тлъстина е покрила лицето му и се е наслоила по бедрата му. 28Той се заселва в разрушени градове, в необитаеми къщи, обречени на разруха. 29Такъв не забогатява, имотът му няма да оцелее, нито владението му ще се разшири по земята. 30Такъв няма да избегне тъмата, суховей ще изсуши младочките му и Бог с духването от устата Си ще го отвее. 31Заблуденият нека не се доверява на суетата, защото суета ще бъде и наградата му. 32Той изчезва несвоевременно и клонките му няма да се зеленеят. 33Като лоза ще изръси той неузрелия си плод и като маслина ще отърси цвета си. 34Така домът – сборище на нечестивия, е безплоден и огън ще погълне шатрите на подкупа. 35 ^d Той е заченал зло и е родил нечестие и в сърцето му се заражда измама.“